Дао притчата за огледалата и озлобения свят
Преди години един цар решил да приюти улично куче в прелестния си дворец. Докато се разхожда, кучето инцидентно влезнало в стая с милиони огледала – подовете и таваните били покрити със стъкло.
В тази стая то разкрило стотици други кучета, които приличали на него. Инстинктите му подсказали незабавно да се озъби и да се отбрани. В отговор и останалите кучета се озъбили.
Кучето почнало да ръмжи заплашително, другите кучета му отвърнали със същото.
Вече кучето било уверено, че животът му е в заплаха и почнало да лае, само че в същия миг и останалите кучета залаяли. На сутринта нещастното куче било намерено мъртвo. В стаята нямало никого, а то се изплашило от личното си отражение и се впуснало в борба против него.
Поуката е, че в случай че в себе си крием някакви страхове и рани от миналото неизбежно ще ги виждаме в хората към себе си. Светът е нашето голямо огледало и демонстрира ясно какво харесваме и не харесваме в себе си.
